ФИЛМ-ПОРТРЕТ НА БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ

Милен Начев - диригент

... Когато се запознах за първи път с неговите партитури, за мен беше много трудно да допусна, че един толкова благ човек на външен вид, е в състояние да постигне толкова изумителна сила във вътрешните колизии на музикалната драматургия. За Жилбир Беко - един велик френски певец казваха, че той е г-н 20 000 волта. Без ни  най-малко да се опитвам да правя някакви сравнения, мога да кажа че в творбите на Минчев можем да говорим за 200 000 волта!...

Стела Димитрова - пианист

...Това е един изключително ерудиран музикант, един професионалист, който е много прецизен в своето творчество и никога не започва да пише нещо, ако не е събрал достатъчно много и ако няма какво  реално да каже.....

Иван Пеев - концертмайстор

...Почеркът на Минчев е изключително оригинален, изразните му средства - изключително богати и дири неща, които в началото, на пръв поглед са изглеждали странни, в последствие, в процеса на работата намират  блестящo местата си. За мен е един голям творец!...

Румен Скорчев - художник

...В музиката му има характер! Аз това нещо мога добре да установя - например в литературата, или в изобразителното изкуство има просто безхарактерни творби, измити като от дъжд, безлични.Неговата музика въздействува. Чрез неговата музика  се доближих твърде много до възможността да чувствам и разбирам по-добре съвременното музикално изкуство....

Пламен Джуров - диригент

...Когато отвориш негова партитура и започнеш работа върху нея, в първия момент те впечатлява една невероятно ясна и организирана структура. След това, в процеса на работата, си даваш сметка, че всъщност това е една живопис - в звуци. И ми се струва, че това е основното, което трябва да постигне интерпретаторът на Минчев - изключителна точност, прецизност,  много ясна логика и същевременно много богат колорит...

 

„Музика”,София 

Маня Попова

...Подчертавала съм „изчисления ефект” на въздействие при музиката на Георги Минчев. Смятам го за достойнство. Най-простото обяснение е: трябва не само да имаш какво да кажеш и да умееш да говориш добре, но и да накараш да те слушат, да могат да те чуят. При актуалната звуково-интонационна атмосфера, в която съществува днешният човек, това изглежда просто задължително. Ще вметна, че едва отронената реплика, тихата кулминация са също така ефектни при Минчев. След това вече идва осмислянето на чутото и смятам, композиторът оставя на своя партньор в диалога достатъчно свобода, без да му натрапва виждания...
 

„Българска музика”

бр.6/1986  
Алексей Измирлиев

 

...И този път се убедих в постоянния, сякаш програмиран ефект на Концерт за пиано и оркестър от Георги Минчев. Не беше изненада, а по-скоро ново удивление от невероятно широката му социлна контактност, от жизнената му способност да „вирее” добре сред най-различни репертоарни обкръжения....
в. ”Народна култура”, София 20.04.1984 Васил Казанджиев ....Пределно ясната конструкция на „Концерт за пиано”, неговата лаконична и строга форма, в която няма нищо излишно е наситена с богато емоционално съдържание. Преминавайки от състояния на поетична съзерцателност и интимна лирика, през могъщи градации до остри драматични акценти и разтърсващи кулминации, Георги Минчев обхваща огромен диапазон от различни, понякога контрастни преживявания на съвременния човек в неговата непреодолима устременост към съзидание и духовно извисяване. Рядко се среща произведение в съвременната музика, където така органично да се вплита личното собствено светоусещане с общо човешки идеи и обобщения...
 

в.”Отечествен фронт”, София

26.04.1984
Димитър Манолов

 

Трудно е да поставим тази творба /Концерт за пиано/ на точно място в някаква ранглиста - нито в тази на доминиращите национални тенденции, нито на европейския авангард. Тя е твърде особена, специфична. Рожба на синтеза - на нациионалното с всесветовното, на новаторството с мъдрото му филтриране чрез отличния вкус и усета за трайно и преходно. А колко струва високата му емоционална температура! Тя се родее с космогоничните идеи на композиторите от 19-ти век....
Българско Национално Радио, пр. „Христо Ботев”Кипра Беливанова ...Когато Концертът за пиано и оркестър от Георги Минчев прозвуча за пръв път, той се възприе като скок, като прелом. Авторът като че ли има тази особеност-след сериозна и продължителна работа да стига до значителен художествен резултат, да прави широка крачка напред. Като прелом се възприе в началото на 70-те години, ораторията „Старобългарски хроники”, защото неочаквано разкри актуалното, съвременно усещане за най-древните паметници на нашата литература, "съживи" историята по начин, който не беше познат. После като прелом, или скок към нова позиция бяха Трите поеми за мецосопрано и Симфоничен оркестър - пак битието и историята на България, но в дълбоко субек­тивен, изтънчено-лиричен план. После през 1976 г. ни прикова внима­нието Концертната музика за оркестър със смелото отхвърляне на каквито и да било литературни или звукоизобразителни мотиви в полза на удивителното живо, интересно, увлекателно почти като спектакъл, филм или литературно повестввование музикално развитие. Така че Кон­цертът за пиано беше и прелом и закономерна, очаквана крачка. И тък­мо затова може би индивидуалното, неповторимо своеобразното хрумване в Концерта на Георги Минчев се открои отчетливо...Това е творба, която събужда много асоциации, много коментарии, това е творба, която тепърва ще бъде оценявана като един от важните моменти в развитието на нашата музика и ще привлича изследователите. Но не само тях. Тя започна триумфално своя концертен път!
 

Музика,  София 

5/1979                         
Маня Попова

...Явлението Георги Минчев показа силата на личното присъствие в процесите на обновление и преодоляване на частични авангардистки комплекси, по-точно помогна в изчистването на понятията.....
 

Екатерина Дочева

... Никой от слушателите му не се нуждае от специално „разбиране” на неговата музика, защото Минчев е творец, тип медиатор. Сиреч художник, който владее средствата за задвижване на вниманието на своята публика, за създаване и задържане на интригата в музиката...
 

„Музика”,София               

Родион Шчедрин

...Много обичам музиката на Георги Минчев. Струва ми се, че той е успял да постигне най-трудното - той притежава свой глас в нашия гъсто населен музикален свят. Винаги търсещ, винаги нов, но заедно с това владеещ драматургията на възприятието на съвременната музика....
 

„Музика”,София 

Николай Петров

...Музиката може да няма тоналност, да няма размер, може да бъде написана във всякаква форма. Но трябва да притежава едно качество, без което според мен тя е мъртва.Именно това качество - емоциалността - има в изобилие при Георги Минчев. Удивително е, че независимо от сложността си „Концертът за пиано” се харесва на всички, без изключение. Генадий Рождественски изпадна във възторг като го чу. Слуша го и високо го оцени Дмитрий Китаенко. Концертът прави голямо впечатление и на публиката. Звуковата му структура е необикновена, нестандартна. В драматургията на творбата има едно постепенно натрупване на напрежение. То живее и сменя своята насоченост и степента на въздействие.Над пианото вече са издевателствували по всякакъв начин - дърпали са струните му, удряли са го с чукове и накрая са го разглобявали. Тук няма никакво насилие върху инструмента. Затова, тъй като изпитвам голямо уважение към своя инструмент, концертът ме привлече още повече...
 

В. Култура, София

30.04.1999
Екатерина Дочева


Авторският концерт на Георги Минчев си беше събитие, откъдето и да го погледнеш, както и да го помислиш, по какъвто и начин да го разглеждаш...Аз очаквах концерта с огромно любопитство, защото подредбата на три симфонични произведения и тяхната интерпретация е приключение и за оркестъра и за публиката-това винаги крие някакъв риск. Оказа се, че подобна теза започва да изглежда твърде нелепа, когато става дума за композитор с такова качество. И то не защото нямаше никакъв тип „възпроизводство” на материала във всяко едно от творенията му, а защото - както при всички големи майстори, белезите на собствения стил в изграждането на дадена композиция се трансформират и придобиват различно семантично самачувствие на фигури от поредния гейм между интелекта и интуицеята. За кой ли път се уверих, че всяко от произведенията му носи своето ясно послание....
 

„Дума”, София

03.07.1995
Иван Хлебаров

...Въпреки фрагментарността си третата „Мusica Nova” ни говори и за още нещо - за равнопоставеността на българския музикален авангард в развитието на световните радикални художествени процеси.И тази тенденция има своя утвърдена история. Ако преди повече от 20 години Три поеми на Г.Минчев изпълнени на първия концерт на фестивала от Стефка Минева и оркестъра на БНР, заплашваха спокойствието на тогавашните „надзиратели” на българската музика, тази творба днес звучи като ярък документ за непрестанното напрегнато творческо търсене на новата музика.
 

В. Отечествен фронт, София

Екатерина Чамурлийска ...Между него и света стои непромукаемата му любезност. С вечна усмивка, без да е веселяк, с доверително сини очи, без да е доверчив, напротив - винаги нащрек, с пръст на спусъка. По-скоро скептик, или присмехулник. Често говори със сигли - обременен с интелектуалност, с онази множественост на личността, която живее и твори, разнищвана от противоречия, колебания, опасения. Не го ли разбереш /а той знае,че създава напрежение/ - склонен е да те помилва - разказва виц. Макар, че дори във вицовете е неизменно учтив. И малко суетен - доколкото позволява добрият тон. Понякога изпитвам юдино желание да го видя разневен като Минотавър, бясно устремен към изхода на лабиринта. Но той като че ли предпочита да бъде архитектът му. А ако случайността стопи крайчеца на тази матова любезност, някъде може да прозре чувствителност, ранимост - защото е раняван...
 

Филм на БНТ

Димитър Манолов

....Неволно присъствувах на един „скандал”, свързан с неговото произведение „Три поеми за мецосопран”, първоначално включването им във фестивала „Варшавска есен” беше оспорвано от Ръководството на Съюза на българските композитори и той беше принуден да пише някакви протести, да оспорва принадлежността си към тази организация и т.н. Касаеше се за произведение, което беше едно от първите, чертаещи този стил на сонорна, алеаторна музика, не само това- това беше произведение, което имаше нещо много от „лицето” на Георги Минчев - проникването в поезията, пипането, колорита на оркестъра и едно общо много интелигентно усещане за образност, както и за драматургия, които по-късно в други негови произведения се доразвиха още повече. И защо беше оспорвана творбата? Защото завършваше в пианисимо и диминуендо, а не във фортисимо и не звучала оптимистично във финала!...