Милен Начев - диригент
... Когато се запознах за първи път с неговите партитури, за мен беше много трудно да допусна, че един толкова благ човек на външен вид, е в състояние да постигне толкова изумителна сила във вътрешните колизии на музикалната драматургия. За Жилбир Беко - един велик френски певец казваха, че той е г-н 20 000 волта. Без ни най-малко да се опитвам да правя някакви сравнения, мога да кажа че в творбите на Минчев можем да говорим за 200 000 волта!...
Стела Димитрова - пианист
...Това е един изключително ерудиран музикант, един професионалист, който е много прецизен в своето творчество и никога не започва да пише нещо, ако не е събрал достатъчно много и ако няма какво реално да каже.....
Иван Пеев - концертмайстор
...Почеркът на Минчев е изключително оригинален, изразните му средства - изключително богати и дири неща, които в началото, на пръв поглед са изглеждали странни, в последствие, в процеса на работата намират блестящo местата си. За мен е един голям творец!...
Румен Скорчев - художник
...В музиката му има характер! Аз това нещо мога добре да установя - например в литературата, или в изобразителното изкуство има просто безхарактерни творби, измити като от дъжд, безлични.Неговата музика въздействува. Чрез неговата музика се доближих твърде много до възможността да чувствам и разбирам по-добре съвременното музикално изкуство....
Пламен Джуров - диригент
...Когато отвориш негова партитура и започнеш работа върху нея, в първия момент те впечатлява една невероятно ясна и организирана структура. След това, в процеса на работата, си даваш сметка, че всъщност това е една живопис - в звуци. И ми се струва, че това е основното, което трябва да постигне интерпретаторът на Минчев - изключителна точност, прецизност, много ясна логика и същевременно много богат колорит...
Маня Попова
...Подчертавала съм „изчисления ефект” на въздействие при музиката на Георги Минчев. Смятам го за достойнство. Най-простото обяснение е: трябва не само да имаш какво да кажеш и да умееш да говориш добре, но и да накараш да те слушат, да могат да те чуят. При актуалната звуково-интонационна атмосфера, в която съществува днешният човек, това изглежда просто задължително. Ще вметна, че едва отронената реплика, тихата кулминация са също така ефектни при Минчев. След това вече идва осмислянето на чутото и смятам, композиторът оставя на своя партньор в диалога достатъчно свобода, без да му натрапва виждания...бр.6/1986
Алексей Измирлиев
26.04.1984
Димитър Манолов
5/1979
Маня Попова
...Явлението Георги Минчев показа силата на личното присъствие в процесите на обновление и преодоляване на частични авангардистки комплекси, по-точно помогна в изчистването на понятията.....
Родион Шчедрин
...Много обичам музиката на Георги Минчев. Струва ми се, че той е успял да постигне най-трудното - той притежава свой глас в нашия гъсто населен музикален свят. Винаги търсещ, винаги нов, но заедно с това владеещ драматургията на възприятието на съвременната музика....Николай Петров
...Музиката може да няма тоналност, да няма размер, може да бъде написана във всякаква форма. Но трябва да притежава едно качество, без което според мен тя е мъртва.Именно това качество - емоциалността - има в изобилие при Георги Минчев. Удивително е, че независимо от сложността си „Концертът за пиано” се харесва на всички, без изключение. Генадий Рождественски изпадна във възторг като го чу. Слуша го и високо го оцени Дмитрий Китаенко. Концертът прави голямо впечатление и на публиката. Звуковата му структура е необикновена, нестандартна. В драматургията на творбата има едно постепенно натрупване на напрежение. То живее и сменя своята насоченост и степента на въздействие.Над пианото вече са издевателствували по всякакъв начин - дърпали са струните му, удряли са го с чукове и накрая са го разглобявали. Тук няма никакво насилие върху инструмента. Затова, тъй като изпитвам голямо уважение към своя инструмент, концертът ме привлече още повече...
03.07.1995
Иван Хлебаров
...Въпреки фрагментарността си третата „Мusica Nova” ни говори и за още нещо - за равнопоставеността на българския музикален авангард в развитието на световните радикални художествени процеси.И тази тенденция има своя утвърдена история. Ако преди повече от 20 години Три поеми на Г.Минчев изпълнени на първия концерт на фестивала от Стефка Минева и оркестъра на БНР, заплашваха спокойствието на тогавашните „надзиратели” на българската музика, тази творба днес звучи като ярък документ за непрестанното напрегнато творческо търсене на новата музика.
Димитър Манолов
....Неволно присъствувах на един „скандал”, свързан с неговото произведение „Три поеми за мецосопран”, първоначално включването им във фестивала „Варшавска есен” беше оспорвано от Ръководството на Съюза на българските композитори и той беше принуден да пише някакви протести, да оспорва принадлежността си към тази организация и т.н. Касаеше се за произведение, което беше едно от първите, чертаещи този стил на сонорна, алеаторна музика, не само това- това беше произведение, което имаше нещо много от „лицето” на Георги Минчев - проникването в поезията, пипането, колорита на оркестъра и едно общо много интелигентно усещане за образност, както и за драматургия, които по-късно в други негови произведения се доразвиха още повече. И защо беше оспорвана творбата? Защото завършваше в пианисимо и диминуендо, а не във фортисимо и не звучала оптимистично във финала!...
English