Культура, Москва 11-17.11.2004 Ирина Севрина

Днес „Контрасти” е в известен смисъл определение на жанра, след Барток това име стана доста разпространено. При Минчев стилистиката с нищо не напомня „бартовската”, в замяна на това острите дисонантни, режещи слуха хармонии и дивите, примитивни ритми на древни езически танци като че ли са слезнали от страниците на ”Пролетно тайнство” на Стравински и са оживели в нов контекст на съвременната постмодернистична култура. Георги Минчев идва при нас не за първи път, още през 1968-70 години той е специализирал композиция при Родион Шчедрин. От него той е унаследил блестящото майсторство на оркестрацията: почерковият маниер в „Контрасти” се отличава с богатството на тембровите бои, пластичността на тембровите модулации и яркостта при съпоставянето. Контрасти темброви, темпови, фактурни, динамични, образни, тематични – като че ли такова произведения няма ни най-малкия шанс да остави цялостно впечатление. Въпреки това Минчев успява – по някакъв магичен и непостижим начин – да изгради общата форма /не на последно място усещането за цялостност възниква в следствие на композиционната арка – загадъчния и идещ от далеч камбанен звън в началото и в края на произведението/...

Концерт на Филхармоничния Симфоничен оркестър гр. Турку (Финландия) 28.02.08,
диригент Петри Сакари 
Tomi Norha
TURUN SONOMAT Saturday, 1 March 2008 Tomi Norha
Как да направим сложната музика лесна за разбиране …“Контрасти“, музика за оркестър от Георги Минчев, беше вълнуваща композиция, по точно – блестяща. Контрастите в про-
изведението бяха постигнати, като цяло, от смяната на интензивна със спокойна музикална фактура, а в детайли – като например дуета туба - флейта пиколо. Използването на оркестъра е колоритно, a
перкусиите – подчертано убедителни. Новата музика винаги страда от основния проблем на общуването с публиката. Та какво трябва да направи композиторът за да не бъде музиката му трудна за възприемане от слушателя? Според мен рецептата на Минчев беше отлична: Правиш безусловно нова музика, но избираш от музикалната история най-съществените елементи и ги използваш за да поддържаш непрекъснато вниманието. Използваш атонален музикален език, но през цялото време си на ръба на тоналния. Използваш най-разнообразни ритми, но оставаш верен на основния пулс. Композираш ясни мотиви, повтаряш ги и се връщаш към началото, та всеки да го забележи и запомни.
Отличен избор на композиция!