в.К. 15.02.2019 Екатерина Дочева
.....Симфоничната сюита из балета „Фаренхайт 451”, е в четири части – „Бийти”, „Милдред”, „Клариса” и „Монтаг” и представя основните действащи лица от балета. Танцът живее в тази музика, наситена с впечатляващите оркестрови идеи на композитора, уплътнили драматургията на творбата – като глисандиращите кларинети – сигнал за съществуващи книги, които трябва да се изгорят, брас-характеристиката на Бийти, ритмико-тембровото поп-обрисуване на бездуховната празна Милдред, контрастният портрет на Клариса в извисената лирика на високите струнни и различните музикални пластове, с тъмни и светли багри в четвъртата част – Монтаг, последователно предадени от диригент и оркестър с въз-действащото финално стопяване на звука в тишината. Музиката на Георги Минчев има качеството да е зрима, да въвежда слушателя бързо, директно в своята образна система; в това отношение, както е писано неведнъж, той е изкусен, виртуозен медиатор.
в. „Политика”, Београд 08.11.1997 Драгиша Савич
...Балета „Fahrenhei” 451”, който доживя своята световна премиера на сцената на Софийската опера, предизвика всеобщ възторг от страна на публиката и критиката. Става дума за произведение, което впечатлява със звуковите си параметри, огромна изразителност и изключителна сила на съдържанието...
В.Култура, София 07.11.1997 Маня Попова
...Да бяхте в залата на Софийската опера вечерта в неделя /26 октомври/! Неописуемият аплаус на финала не беше просто премиерна афектация. Беше отговор – да, получи се! Беше цялостен и завършен спектакъл с висок градус и непривично въздействие...Давам си сметка каква огромна енергия изисква следенето на партитурата и включване на всеки един от изключително сложните елементи в спектакъла. Защото музиката на Георги Минчев е всичко друго, освен „броене на 4” и всичко друго, освен елементарна жестика. А жестиката в неговата музика познаваме от множеството му симфонични творби....И какво се оказва. Оказа се че тази, балетната партитура декодира предишните му произведения. С тяхната сюжетност, с очовечаването на авангардните средства, или, както бях казала навремето - с „преодоляването” на авангардизма...